Решение № 109 от 7.7.2026 г. на Окръжен съд - Кърджали по дело № 108/2026 г.

С решение № 81 от 12.02.2026 г., постановено по гр. д. № 1153/2025 г., Районен съд – Кърджали е отхвърлил предявените от М. С. А. срещу О. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна уволнението на обективирано в Заповед № ••••••• г. на •••• на О., за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на ответника да й заплати шест брутни заплати, равняващи се на сума в размер 22 502.80 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконосъобразното уволнение за срок от шест месеца считано от 07.07.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.09.2025 г., до окончателно изплащане на задължението, като неоснователни. Осъдил е М. С. А. да заплати на О. направените по делото разноски в размер на 1227.10 евро за процесуално представителство и защита.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата М. С. А., която чрез представителя си по пълномощие – адв. Й. Д., го обжалва в срок като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и незаконосъобразно. В жалбата се излагат съображения, че двата одитни доклади по отношение на О. "О." към О. от звено Вътрешен одит към о., възложени със Заповед № 982/31.07.2024 г. за периода от 01.01.2022г. до 30.06 2024 г. и със Заповед № 500/11.04.2025 г. за периода от 01.07.2024 г. до 30.03.2025 г. на •••• на О. не могат да служат като основание за налагане на дисциплинарни наказания „предупреждение за уволнение“ и „уволнение“ тъй като са незаконосъобразни по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 и чл. 31, ал. 1 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор /ЗВОПС/. Твърди се, че и при двата одита (от м. август 2024 г. и м. април 2025 г.) има нарушение на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗВОПС, тъй като служат като дисциплинарен инструмент за наказания, а не подобряват дейността на организацията, с което се опорочава целта на одита по ЗВОПС. Поради този факт същите следвало да се изключат като доказателство. И двата одита № •••• и № •••••или извършени от едно и също лице - Е.А., ръководител на звено Вътрешен одит в О., което е част от структурата на общия работодател - •••• на О. и се намира на пряко негово подчинение. Намира, че това е скрит конфликт на интереси и нарушение на чл. 3 от ЗВОПС, което обезсмисля принципите на независимост и обективност. Освен това при втория одитен доклад № •••• от м. април 2025 г., от който неправомерно са изведени основанието и мотивите за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, съществува и нарушение на императивното изискване на чл. 31, ал. 1 от ЗВОПС, с което се забранява повторен одит в същата сфера и дейности в рамките на една година. В случая, същият бил направен само 8 месеца след първия (от м. август 2024 г.). Поради изброените нарушения на ЗВОПС, въззивницата твърди, че двата одитни доклада - № •••• и № ••••• са незаконосъобразно доказателство за налагане на наказания, от което следвало, че Заповед № 1100/07.07.2025 г. на •••• на О., с която на въззивницата е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“, ползваща като мотив втория одитен доклад № ••••, следва да отпадне като неправомерна. Не оспорва, че със Заповед № 943/29.05.2025 г. на •••• на О.и е назначена комисия, която да осъществи контрол по изпълнение на задълженията на ••••• на О. "О.", при което са констатирани шест нарушения на задълженията. Счита, че правилно районния съд е приел, че наложеното наказание е съобразено със срока по чл. 194 от КТ и че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, както че издадената заповед е на оторизиран за това орган, но неправилно приел, че посочените нарушения, с изключение на две, са доказани, предвид че вътрешният одитор и проверяващите не могат да изготвят безпристрастна оценка за действията на ищцата (въззивник пред настоящата инстанция), поради което одитът, респективно проверката не са легитимен доказателствен източник. Счита, че първоинстанционния съд не е установил причинно-следствената връзка в следните действия – отказът да напусне доброволно заеманата от нея длъжност ••••• на О. "О." към О., доколкото още в исковата си молба от 01.09.2025 г. е декларирала натиск, и заплахи от длъжностни лица, служители на О. - •••••, •••• ••••• и ••••••, които й оказвали принуда да напусне заеманата от нея длъжност. Изтъква, че на 3, 4 и 5 юли 2024 г. е привиквана от тях и заплашвана да подаде заявление за напускане в информационния център на О. и ако не го сторила „доброволно“ щели да я разсипят от проверки, очернят и изгонят от работа. За тези твърдения имало записи, които въззивника съхранявал в телефона си, но същите не били представени пред първоинстанционния съд, заради становището на първия адвокат, че са маловажни. Чрез тях следвало да се докаже предварително формираното намерение за уволнение, злоупотреба с дисциплинарна власт, тендециозност и несъразмерност на дисциплинарното производство, с което е нарушено правото й на труд по чл. 8 от КТ, което е и основно човешко право, признато от ООН с Всеобщата декларация за правата на човека, според чл. 23 от същата. Твърди се, че уволнението й със Заповед № 1100/07.07.2025 г. на •••• на О. е в резултат на репресивни действия на работодателя, а не от реални дисциплинарни нарушения. Следователно налице била системна злоупотреба с власт, предубеденост на работодателя, процесуална несправедливост, тенденциозно отношение и инструментализиране на процедурата в ущърб на служителя. Изтъква се, че всички тези действия се отнасяли единствено към нея като ••••• в предприятието, докато към ••••• на другите две общински предприятия О. „О.“ и О. “П.” не са предприемани подобни действия. Въззивницата намира това за дискриминация по етнически и религиозен признак в нарушение на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр., отбелязвайки че •••••••• на гореспоменатите две общински предприятия са •••••••, •••••• етнос, а ищцата е ••••• и ••••••••. Относно изброените нарушения в одитите, в жалбата се сочи следното:

По отношение неиздаваните заповеди за •••• по време на отпуските на А. като ••••• на предприятието, с посочване на неин •••••••, въззивницата изтъква, че от трите периода на излизания в отпуск, два били за отсъствия за един ден, а третия за шест дни, поради което счела че не е необходимо за тези кратки периоди да назначава •••••••• на себе си. Тя не напускала местоживеенето си, поддържала постоянен онлайн контакт и получавала информация за дейността на предприятието ежедневно, което позволявало да отреагира на всякакви нужди в предприятието. В допълнение сочи, че в структурата на предприятието, в чл. 15 от правилника за дейността на О. "О." нямало предвиден щат •••• •••••. В обясненията си от 25.06.2025 г. заявила, че обективно не разполага с подходяща длъжност за тази цел, поради ротационния характер на работата и ако според ръководството на о. имало нужда от такъв щат/длъжност, то можело да се предложи промяна в структурата на предприятието.

По отношение на щатното разписание безспорно било установено, че липсва нарушение, тъй като видно от изготвеното от М. А. и утвърдено от •••• разписание, в сила от 01.01.2025 г. , в частност чл. 15 от Правилника, определените длъжности били: ••••••, ••••••• и •••••• и •••••••••, ••••••• с посочване минимално изискване образование и опит, с основна месечна заплата и с посочени бройки налични в щата, т.е. по една бройка за всяка длъжност. Възразява срещу приетото от съда, че след като в чл. 15 от правилника на предприятието са посочени 4 бройки за длъжността •••••, 2 бройки за длъжността ••••••••••, •••••••• и 2 бройки за ••••••••• и един щат за длъжност •••••••••• е налице нарушение. Този извод на съда намира за противоправен и неправилен. Видно от утвърденото ново щатно разписание от 01.01.2025 г. посочените бройки в правилника сочели максимално допустимата бройка щатове, поради което не е налице злоупотреба с определения лимит, посочен в правилника. Следователно нямало настъпили щети за предприятието. На следващо място изтъква, че без оперативна самостоятелност, която извежда от длъжностната си характеристика, тя не би могла да ръководи ефективно предприятието. Ето защо счита, в случая не се касае на нарушение на правилата, предвид дадените подробни и обосновани обяснения от 29.06.2025 г.

По отношение на нарушението за липсата регистър за договорите за строителство на •••••• и сключването на договори на стари цени без приета номенклатура и цени за основните услуги, въззивницата намира, че

изложените мотиви са в противоречие със събрания доказателствен материал по делото. От разпита на свидетелите О. А. и Н. Ю. се установявало, че в предприятието имало „тетрадка“, на която били регистрирани договорите и регистъра всъщност представлявал вид тетрадка със съответните графи по номера, страни, дати и други. Следователно тази тетрадка съставлявала по смисъла на всички правила регистър за тези договори. Ето защо обвинението за липсата на регистър не отговаряло на доказателствения материал по делото. Относно твърдението, че посочените 20 броя •••••• са таксувани по старата тарифа, уточнява че старата номенклатура е актуална до момента на одобряване на нова такава, но утвърдена нова нямало години наред в предприятието. Ето защо, спазвайки нормативната уредба А. пресмятала по действащата към посочения период номенклатура и цени на основните услуги, извършвайки актуализация на цените на стоките по строителната дейност, които не влизали в основната номенклатура, т.е. не се гласували от О. По същия начин цените на стоките, свързани с ••••••• не влизали в номенклатурата, а се променяли от ••••• и •••••••••, съобразно разходите и доставната им цена. Затова счита, че поведение й е било напълно законосъобразно и липсвало нарушение на трудовата дисциплина от нейна страна.

В първоинстанционното решение не се правила разлика между договорите за строителство на •••••••• по чл. 258 от ЗЗД и дейността по благоустрояване, за които не било нужен двоен подпис по СФУК, тъй като носели приходи, а не задължение. Изискването за регистър по тези договори намира за некоректно, тъй като в чл. 6 от правилника по дейността на предприятието подробно била регламентирана цялата дейност, както и какви регистри следвало да поддържа предприятието. Проверката от 29.05.2025 г. изтъквала липсата на регистър за договорите на доставчиците в предприятието, който бил направен от ищцата (въззивник в настоящата инстанция) няколко дни след проверката, а съдът смесвал двата различни видове договори. Изтъква, че разполага с копие от регистъра за договорите на доставчиците и че като забележка в самата номенклатура (нова и стара) е вписано, че цените на стоките са формират на база разходи. Ето защо изводите в обжалваното решението, че едва ли не ищцата образувала свои цени с приоритет към печалба, намира за изцяло погрешни. Посочва, че всяка цена на стока се формирала на база разходи и винаги в ценообразуването работила с ••••••••• на предприятието Ю. Х.. При негов разпит това лесно можело да се провери. В тази връзка намира, че в решението и в заповед №1100/07.07.2025 г. на •••• на О., погрешно се твърди, че не е предприела мерки за предложение на нова номенклатура на основните цени в предприятието, тъй като предложението на •••• от м. август 2024 г. представлявало копи-пейст на нейна докладна от 16.05.2024 г. за нови цени, съпроводено с калкулация по всяка точка от услугите в номенклатурата. Впоследствие, на 21.11.2024 г. се опитала в комисиите преди сесията на О. да допълни своето предложение, качено на сайта на о. от името на ••••, но съветниците не я разбрали.

В подкрепа на твърденията си изтъква, че разполага с копие от одитен доклад от м. юни 2021 г., където по никакъв начин не се вменявало вина и/или пропуски на •••••а на О. "О." по съществуващата нормативна база, вътрешни правила, регистри, длъжностни характеристики на служители и др., които в одит № •••••• се оказали проблемни. Този доклад също бил подписан от Е.А. - ръководител на звено Вътрешен одит към О. и още 2 лица, нейни подчинени, извършили одита в предприятието. Същият не бил представен пред съда, но можело да се изиска от О. при повторно разглеждане на делото и така ще се установяло, че „незаконосъобразни приходи“ от извършени услуги без утвърдена номенклатура с променени цени на услуги“ (цитирано в двата одита от м. август 2024 г. и от м. април 2025 г.) е било констатирано още в одита от м. юни 2021 г. на стр.10. В този одит се споменавали и докладните, подавани от А. за промяна на цените на услугите в номенклатурата на предприятието, която била утвърдена през м. декември 2009 г. и безспорно се е нуждаела от актуализация.

По отношение на третото нарушение за направени разходи за ревизирания период и сключените договори за събиране и извозване на отпадъци между о. като възложител и „Д.“, гр. С. относно сключения допълнителен анекс за удължаване на срока, въззивницата сочи, че не е нарушение вписаното в анекса, че “всички останали клаузи остават в сила и се прилагат и занапред“. Изтъква, че предвидените в договора дейности са извършени и няма констатации за неизвършвани такива, поради което счита, че няма допуснато дисциплинарно нарушение. Фактурите са подписани от нея и от •••••••• на предприятието, и от контролата по СФУК в о.. Твърди, че разполага с копия на пътните листове на самосвала-товарач, предоставени от фирмата изпълнител по дейността и видно от обстоятелството, че не е изготвен ревизионен акт срещу А. за посочената сума, следвало да се приеме, че няма щета. Липсата на втори подпис, счита че също не е нарушение, тъй като в случая става въпрос за анекс и няма изменение във финансовите параметри.

Във връзка с изплатените ДМС на лицата Л. И. М., В. С. Щ. и И. И., намира че няма длъжностни нарушения, тъй като тези лица са осъществили трудова дейност в предприятието, поради което за всеки вид положен труд следвало да бъде заплащано възнаграждение. Спрямо допълнителните ДМС изплатени на С. О. И. в размер на 50 лева, Е. А. Ф. в размер на 50 лева и М. М. С. в размер на 50 лева или в общ размер от 150 лева, както и за лицата по заповед № 151/18.12.2024 г. счита за безспорно установено, че са ДМС, а не увеличение на заплатата, тъй като са изплатени на база на годишно участие в трудовия процес от посочените лица, което е в пълномощията на •••••а, който с мотивирани заповеди надлежно е аргументирал начислените суми.

По отношение на посочените нарушения по Заповед № 943/29.05.2025 г. въззивницата изтъква, че в даденото обяснение по чл. 193 от КТ е посочила, че извънредния труд, начислен на Б. Ю. в размер на 72 лева е всъщност допусната грешка от касиера на предприятието, който е бил ново лице на тази длъжност, поради което е със заповед № 62/01.07.2025 г. е било разпоредено тези пари да бъдат върнати. Предвид връщането им и че за допуснатата грешка няма вина, не следвало да й се вменява нарушение. Поддържа, че няма дисциплинарно нарушение, тъй като е налична книга за заповедите, която макар и непрошнурована, от проверката не е установено да има вмешателство, поправки, с цел манипулиране. При евентуален разпит на главния счетоводител на предприятието Ю.Х. това можело да се установи. Счита, че задължение на съответния служител е да номерира и архивира заповедите в съответните регистри, а нейното задължение като ••••• е да контролира изпълнението на задълженията по длъжностните характеристики на служителите. По точка трета на одита, поддържа становището си, а по точка четвърта счита, че няма нарушения на трудовата дисциплина, тъй като по обвинението, че не са приложени документи в досиетата на лицата Ш. А. А., Е. А. Ф. и А. К. Д., не е доказано виновното й поведение, не са изследвани причините за липса на тези документи и необходимостта от такива документи за длъжностите, които заемат лицата. За да приеме, че има вина съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 128 „б” от КТ, който задължавал работодателя да създава и поддържа досиета на всеки работник или служител. В случая не се оспорвало, че всеки един от посочените служители притежавал трудово досие. Изтъква, че според Наредба №4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, не се изисква копие от диплома и свидетелство за съдимост за тези длъжности. Лична преценка на ръководителя било дали да изисква такава, след като правилата и закона му позволяват да не ги изисква задължително при постъпване на работа. Сочи, че по делото не са събрани доказателства, а и ответника не е представил такива, с които да докаже, че липсата на молба за постъпване от лицето Ш. А.се дължи на непредставянето й или на загуба от досието му. Предвид, че Ш. А. е преназначен в предприятието след ликвидацията на „О.“ •••• в началото на м. януари 2010 г., възможно било част от документацията да бъде архивирана. Подобно било положението и с Е. А. Ф., т. е. най-старите работници в О.", което е правоприемник на дейността на ликвидираното търговско дружество "О." ••••, чийто ликвидатор Ю. Х. е •••••••• в предприятието и може да потвърди гореизложеното.

Поради изложените съображения, моли съда да отмени обжалваното решение като постановите друго, с което да уважи предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, евентуално ако са допуснати процесуални нарушения по събиране на доказателствения материал, делото да се върне за разглеждане от друг състав. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия - О., чрез представител по пълномощие адв. Я. С., с който се излагат съображения за нейната неоснователност, респективно – за правилността на атакуваното решение. Претендира разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът М. С. А., чрез своя процесуален представител адв. Й. Д., поддържа въззивната жалба по посочените съображения в същата. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемият О., чрез своя представител по пълномощие - адв. Я. С., оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първоинстанционния съд са били предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна уволнението на М. С. А., обективирано в Заповед №100/11.07.2025 г. •••• на О., за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на ответника да й заплати шест брутни заплати равняващи се на сума в размер 22 502.80 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконосъобразното уволнение за срок от шест месеца, считано от 07.07.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-01.09.2025 г., до окончателно изплащане на задължението.

Твърденията на ищцата (въззивник в настоящата инстанция) са, че не са налице предпоставки за налагане на най-тежкия вид дисциплинарно наказание, тъй като констатираните нарушения на трудовата дисциплина не са се отразили негативно на работния процес, не е налице значимо неизпълнение на задълженията по трудовото правоотношение и не са настъпили неблагоприятни последици за работодателя, довели до неправомерно и незаконосъобразно разходване на публични финансови средства на О.. Счита, че неправилно работодателят я е определил като изключително безкритична личност и произволно е приел липсата на признание и съжаление от нейна страна като мотив за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Твърди, че в качеството си на ••••• на О. "О." не е извършила посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, отнесени като такива по чл. 187, т.10 от КТ. Счита обжалваната заповед за немотивирана, тъй като при определяне на дисциплинарното наказание не е съобразена разпоредбата на чл. 189, ал.1 от КТ, не е спазена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, с което е нарушено правото й на защита и не са спазени сроковете по чл. 194, ал.1 от КТ, предвид че не са посочени дати на извършване на отделните дисциплинарни нарушения.

За безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са обявени следните обстоятелства: ищцата М. С. А. е заемала длъжността „•••••” на О. „О.” към О., считано от 19.01.2010 г., като със Заповед № 1100/07.07.2025 г., издадена от •••• на О. на основание чл. 192, ал. 2, във вр. с чл. 188, т. 3 във вр. с чл. 187, т. 10 във вр. с чл. 190 ал. 1, т. 7 от КТ, на ищцата е наложено наказание „уволнение” и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение на длъжност „•••••” на О. „О.” към О., считано от датата на връчване на заповедта.

Установява се, че със Заповед № 1100/07.07.2025 г. на •••• на О. е прекратено трудовото правоотношение на М. С. А. на длъжност ••••• на О. "О." към О., на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение", като заповедта е връчена на 07.07.2025 г. От горепосочената заповед е видно, че същата е издадена на основание чл. 192, ал. 2 от КТ , чл. 188, т. 3 от КТ, вр. с чл. 187, т. 10 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 186 от КТ и след изпълнение на чл. 193, ал. 1 от КТ, във връзка с Одитен доклад № •••••/23.04.2025 г., докладван на •••• на О. с докладна записка вх. № 93-00-305/24.04.2025 г. и Констативен протокол от 29.05.2025 г. от извършена проверка на комисия, назначена със Заповед № 943/29.05.2025 г. на •••• на О. и след запознаване с писмени обяснения вх. № 93-00-473/1/ от 25.06.2025 г. на М. А..

Посочено е в атакуваната заповед, че при съвкупната преценка на извършените от ••••• на О. „О." при О. М. А. многобройни нарушения в периода от 01.07.2024 г. до 29.05.2025 г., изразяващи се в неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, правилника за устройство и дейността на предприятието и определени при възникване на трудовото правоотношение с длъжностна характеристика, действаща към датите на извършените нарушения, по смисъла на разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ, същите се явяват други тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ и предвид наложеното със Заповед № 1254/18.09.2024г. на •••• на О. наказание по чл. 188, т. 2 от КТ „Предупреждение за уволнение“ за подобни деяния, но за предходен период, същата е продължила да бездейства и не поправила допуснатите в работата си пропуски, вменени като задължения за длъжността, която заема. Предвид характер на изпълняваната работа, характера на възложените трудови функции, свързани с висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнението на задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите неблагоприятни последици за работодателя, довели до неправомерно и незаконосъобразно разходване на публични финансови средства на О., обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, предвид субективното отношение на работника М. А., което е определено като изключително безкритично и без изразяване на никакво съжаление към неизпълнението и предвид спазените критериите за наказанието по чл. 189, ал. 1 от КТ, като при определяне на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушенията, тяхната многобройност, обстоятелствата, при кои извършени, както и цялостното поведението на работника М. С. А. и наложеното със Заповед № 1254/18.09.2024 на •••• на О. наложено наказание по чл. 188, т. 2 КТ „Предупреждение за уволнение“ за подобни деяния, но за предходен период, което все още не е изтекло и въпреки това работника е продължил да извършва аналогични деяния за проверявания период, поради което е наложено дисциплинарно наказание “уволнение“ ••••• на О. „О." при О. М. С. А. и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение. Посочено е в заповедта, че на основание чл. 224, ал. 1 от КТ на М. С. А. следва да бъде изплатено парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 27 дни и на основание чл. 221, ал. 2 от КТ обезщетение в размер на 3 733.80 лева за срока на предизвестието, което да се удържи от последното неизплатено трудово възнаграждение и всички дължими съгласно действащото законодателство обезщетения.

Видно от представената по делото Заповед № 500/11.04.2025 г. на •••• на О., на Е.А. - ръководител на звено „Вътрешен одит“ към О. при О., е възложено да извърши проверка в О. „О." за периода от 01.07.2024 г. до 31.03.2025 г. по прилагане на разпоредбите на Правилника за устройството и дейността на О. "О." към О., утвърдената структура /чл. 15 от правилника/ съответства ли а утвърденото длъжностно и поименно щатно разписание на предприятието /чл. 14,т. 7, вр. с чл. 12 и чл. 13, ал. 1 от правилника/; на действащите калкулации на предоставяните услуги от предприятието, съгласно номенклатурата, както и постъпилите приходи; осъществяван ли е вътрешен контрол от ръководството на предприятието, разписани ли са вътрешни правила и процедури по изпълняваните дейности /чл. 14,т. 8 от правилника/, воден ли е регистър на договорите, констатиран при проверката по Заповед №982/31.07.2024 г.

С докладна записка вх. № 93-00-305/24.04.2025 г. от Е.А. - ръководител на звено „Вътрешен одит“ към О. при О., в изпълнение на Заповед № 500/11.04.2025 г. е представен Одитен доклад за консултиране № ••••••••••, в който са констатирани следните нарушения:

• нарушение на чл. 15 от Правилника за устройството и дейността на О. "О." към О., изразяващо се в несъответствие в числеността на длъжностите и длъжностното наименование в длъжностното поименно щатно разписание на предприятието;

• неотстраняване на констатирани нарушения, установени в предходен одитен доклад № № ••••••• от проверка на звено „Вътрешен одит“ към О. при О. за периода от 01.07.2024 г. до 30.09.2024 г. и непредприемане на действия до 30.09.2024 г. за временно спиране на дейността по благоустрояване на гробни места, поради неактуализирани номенклатура и цени на на услугите, извършвани в предприятието;

• неоснователно начислена сума в размер на 150 лв. по Договор за извършване на определена работа на 01.11.2024 г. на Л. И. М.; неоснователно начислена сума в размер на 350 лв. по Договор за извършване на определена работа на 01.11.2024 г. на В. С. Щ., заемаща длъжност „••••••“ в предприятието; неоснователно начислена сума в размер на 356 лв. по Договор за извършване на определена работа на 01.11.2024 г. на И. Б. И. с длъжност „•••••••••“, изпълняващ задължения на „••••••••“ и при необходимост поддръжка и ремонт на сградата на предприятието, с което продължавала практиката да се сключват договори за извършване на работа, вменена им като задължение на заеманите длъжности, както и от външни за предприятието лица, както и практиката да се сключват договори-граждански, за извършване на определена работа (услуга за благоустрояване, строителство на •••••), които се подписват само от ••••• на предприятието /чл.13, ал.3, т.1от ЗФУКПС/ без подпис на счетоводителя, като същите не се регистрират в предприятието, а същевременно се поемат задължения от страна на предприятието, като с гореописаните действия ••••• на предприятието М. С. А. ощетила бюджета на предприятието, респективно о.;

• констатирани пропуски в Договор за събиране и извозване на отпадъци между О. "О." към О. и Д. „Г.“ гр. С., сключен на 12.01.2023 г. - неуточняване на предвидените в договора документи и липса на втори подпис в Анекс от 02.01.2025 г. към горепосочения договор, което е квалифицирано като нарушения на трудовата дисциплина по чл. 13, ал. 3, т. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/, тъй като по същия са били изплатени публични парични средства в размер на 3 600 лв., както и липсата на двоен подпис за поетото задължение;

• липса на осъществен ефективен вътрешен контрол и нарушение на т.3.1 от Раздел III Основни задължения, на т.5.2 от Раздел V Отговорности, свързани с организацията на работата, управление на персонала и ресурсите от Длъжностна характеристика в сила до 22.01.2025 г. и т.5.2 от Раздел 5 Преки задължения от Длъжностна характеристика, в сила от 23.01.2025 г., което се квалифицира като нарушение на чл.14, т.1 и т.8 от Правилника за устройство и дейността на предприятието, както и нарушение на чл.13, вр. с чл.10, ал.1, т.3 ЗФУКПС, поради съществуването на незаконосъобразни и нецелесъобразни разходи и вземане на решения без да се прилагат изискванията на приложимата вътрешно нормативна и законова уредба и липса на нормативна гаранция за спазването й, тъй като по Заповед № 69/02.07.2024 г. на •••••а на предприятието М. А. на основание чл. 3 т. 8 от Вътрешните правила за работна заплата /в сила от 01.08.2011 г./ са изплатени допълнителни възнаграждения на трима служители (С. О. И. - 50 лева, Е. А. Ф. - 50 лева и М. М. С. - 50 лева), в общ размер на 150 лв. Посочено е, че същата е издадена незаконосъобразно, тъй като във Вътрешните правила липсва член 3 и точка 8, както липсват разписани вътрешни правила по отношение на допълнителното материално стимулиране. Установено е още, че със Заповед № 151/18.12.2024 г. на •••••а на предприятието М. А. и на основание чл. 5 от Вътрешните правила за работна заплата, към средствата за работна заплата за м. ноември са разпределени средства за допълнително материално стимулиране на 19 служители в общ размер на 5 750 лв., като в заповедта под номер 6 е М. С. А. със сума в размер на 350 лв., т.е. ••••• М. А. заповядала да се начисли и изплати допълнително материално стимулиране на себе си М. А. като работник в предприятието, предвид че работодател на ••••• е •••• на О., а във Вътрешните правила за работна заплата на предприятието липсват разписани такива по отношение на ДМС и същите са от 2011 г. и не са актуализирани. При прегледа на счетоводната документация одита установил, че по Заповед № 139/27.11.2024 г. на •••••а на предприятието М. А. за инвентаризация на основание чл. 28 ал. 1 от Закона за счетоводството и Заповед № 1579/21.11.2024 г. на •••• на О., са определени две комисии, като първата да извърши инвентаризация на стоковите и материални ценности в •••••• магазин/склада, а втората на инвентара, работното облекло и др. наличности на материали в Г. - К. От приложените към заповедта документи за нейното изпълнение и осчетоводяване одита установил, че нито в заповедта, нито в приложените документи от извършените инвентаризации не е отразено кои са материално отговорните лица (МОЛ) при тези проверки, т.е. липсва проверявано лице - МОЛ, което било видно и от приложените въпросни листове за уточняване на наличност и Инвентаризационни описи, където в графа МОЛ нямало положени подписи от служител с такива материално-отчетни задължения в предприятието.

Със Заповед № 943/29.05.2025 г. на •••• на О. е назначена комисия в състав: О. А. /••••••••••/, Й. Т. /•••••••••••/ и Н. Ю. /•••••••••••/, на която е възложено да извърши контрол по отношение изпълнението на задълженията на ••••• на О. "О." във връзка с организиране, ръководство, контрол и координиране на цялостната дейност на о. предприятие.

На 29.05.2025 г. комисия, определена със Заповед № 943/29.05.2025 г. на •••• на О., е извършила повторна проверка по отношение на изпълнението на задълженията на ••••• на О. „О.” към О. във връзка с организиране, ръководство, контрол и координиране на цялостната дейност на общинското предприятие, за което е съставила Констативен протокол от 29.05.2025 г., в които са описани следните нарушения:

• липса на правила или система за реда на определяне и изплащане на допълнително материално стимулиране и сключване на граждански договори или договори за извършване на определена работа;

• нарушение на разпоредбата на чл. 149 от КТ за отчитане на извънреден труд в предприятието – липса на книга за отчитане на извънреден труд и представени отчети за положен извънреден труд от работниците в предприятието пред „Инспекция по труда“, гр. К.; водената тетрадка за извънреден труд не отговаря на регламентираните изисквания, тъй като като не е прошнурована и не е номерирана и създава възможност за манипулиране и произволно коригиране на данните в нея; не са издавани заповеди за извънреден труд и не са извършени никакви справки за извънреден труд. Водената от ••••• А. тетрадка за извънреден труд е отчетена през 2016 г., след която дата няма отчетност. Пред комисията е представена справка за 2024 г., видно от която е изплатен извънреден труд без да се извърши справка, без да се издаде заповед от ••••• на предприятието и без да бъде отчетен по надлежния ред положения от работниците извънреден труд. Посочено е, че описаното е нарушение на чл. 14, т.3 от Правилника за устройство и дейността на предприятието и т.3.1 от Основни права и задължения, т. 5.2 от Раздел V Отговорности свързани с организация на работата, управление на персонала, и ресурсите от Длъжностна характеристика в сила от 22.01.2025 г. и т.5.2 от Раздел 5 Преки задължения и т.7.1 от Раздел 7 Отговорности свързани с организацията на работа, управление на персонала и ресурсите от Длъжностна характеристика, в сила от 23.01.2025 г., вр. с чл.187, ал.1, т.10 от КТ.

• незаконосъобразно водене на заповедната книга на предприятието, тъй като същата не е прошнурована и номерирана и в съответните редове липсва наименованието „заповед“, което създава възможност за манипулиране и произволно коригиране на данните в нея; липсват екземпляри от самите заповеди подредени по хронология и година, което е самостоятелно нарушение на трудовите задължение от страна на ••••• на предприятието М. А. на чл. 14, т.1 и т.3 от Правилника за устройство и дейността на предприятието и т.3.1 от Раздел Основни права и задължения, точка 5.2 от Раздел V Отговорности, свързани с организацията на работата, управление на персонала, и ресурсите от Длъжностна характеристика в сила до 22.01.2025 г. и точка 5.2 от Раздел 5 Преки задължения, точка 7.1 от Раздел 7 Отговорности, свързани с организацията на работата, управление на персонала и ресурсите от Длъжностна характеристика в сила от 23.01.2025 год., във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ;

• неиздаване на заповед за •••••••• при отсъствие на ••••• на предприятието за времето от 24.10.2024 до 29.05.2025 г. С решение № 201 от Протокол № 10/24.10.2024 г. О. е изменил чл. 14, т. 2 от Правилник за устройството и дейността на О. „О." при О.. При проверката е установено, че с молби от 07.05.2025 г., от 22.05.2025 г. и от 04.06.2025 г. ••••• на предприятието е поискал ползване на платен годишен отпуск съответно на 08.05.2025 г., на 23.05.2025 г. и на 06.06.2025 г., който е разрешен, но не е издадена заповед за ••••стване от служител; с болничен лист, издаден на 09.06.2025 г. ••••• е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за времето от 09.06.2025 г. до 20.06.2025 г. като отново не е издала заповед за ••••стване на ••••стващо лице, което е нарушение на чл. 14, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на О. "О." към О., т. 3.1 от Раздел Основни права и задължения, т. 5.2 от Раздел V Отговорност свързани с организацията на работата, управление на персонала, и ресурсите от Длъжност характеристика в сила до 22.01.2025 г. и т.5.2 от Раздел 5 Преки задължения, т.7 от Раздел 7 Отговорности, свързани с организацията на работата, управление на персонала ресурсите от Длъжностна характеристика в сила от 23.01.2025 г., във вр. с, чл. 187, ал. 1, т. от КТ;

• липса на регистър на договорите, сключени от О. „О.” към О. с физически и юридически лица, както и номенклатура и правила за номериране на договорите с доставчици на стоки и услуги и договорите за предоставяне на услуги от предприятието на физически и юридически лица;

• пропуски в попълване на досиетата на работниците и служителите в О. „О.” към О. – при произволно проверени досиетата на трима служители Ш.А. А., Е. А. Ф. и А. К. Д. било установено, че в досието на Е. А. Ф. липсва молба за назначаване, копие на диплома и автобиография, в досието на Ш. А. А. липсва свидетелство за съдимост автобиография. Длъжностните характеристики били утвърдени без дата, същите били неактуални, както в трудовите досиета липсвали задължително изискуемите документи касаещи трудовото правоотношение, което се явявало нарушение на чл.128б от КТ, чл.14, т.1 от Правилника за устройството и дейността на О. „О. към О. (изм. с Решение № 201 Протокол № 10 О. от 24.10.2024 г.), т.3.1 от Раздел Основни права и задължения, т. 5.2 от Раздел Отговорности, свързани с организацията на работата, управление на персонала, и ресурсите длъжностна характеристика в сила от 23.01.2025 г., във вр. с, чл. 187, ал. 1, т.10 от КТ;

• констатирано, е че в О. „О." при О. няма назначено материално отговорното лице; длъжността е вакантна и не са предприети действия от страна ••••• за подбор и назначаване. Въпреки това в счетоводното отчитане са налични заприходени дълготрайни материални активи. Извършените инвентаризации на активи са без материално отговорно лице, каквото се изисква задължително по закон и което следва да отговаря за тях; не е представена инвентарна книга, с което са нарушени т.3.1 и т. 3.9 от Раздел Основни права и задължения, чл. 4 от Правилника за устройството и дейността на предприятието, т.5.2 и т.3.4 от Раздел V Отговорности, свързани с организацията на работата, управление на персонала, и ресурси от Длъжностна характеристика в сила до 22.01.2025 г. и т. 5.2 и т.5.7 от Раздел Преки задължения и т.7.1 от Раздел 7 0тговорности свързани с организацията на работа и управление на персонала и ресурсите от Длъжностна характеристика в сила от 23.01.2025 г., във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ.

Установява се, че с покана изх. № 93-00-473/05.06.2025 г. ••••• на О. е изискал от М. С. А. писмени обяснения за констатираните от ръководителя на звено "Вътрешен одит" – Е.А., в съставения Одитен доклад №•••••/23.04.2025 г., докладван на •••• на О. с докладна записка вх. № 93-00-305/24.04.2025 г., и Констативен протокол от 29.05.2025 г. от извършена проверка на комисия, назначена със Заповед № 943/29.05.2025 г. на •••• на О., нарушения.

С писмо изх. № РД28/09.06.2025 г. (вх.№ 53-01-77/10.06.2025 г.) М. А. е поискала срокът за даване на писмени обяснения да бъде удължен поради възникнали здравословни проблеми и невъзможност да отговори писмено.

На 25.06.2025 г. в О. са постъпили писмени обяснения от •••••а на предприятието М. А. вх. № 93-00-473(1)/25.06.2025 г.

С писмо изх. № 93-00-492/27.06.2025 г. •••• на О. е изискал от М. С. А. отговор на въпроси по чл. 333 от КТ.

Видно от писмо вх. № 93-00-492/1/27.06.2025 г., М. С. А. е представила отговор по отделните точки на зададените по чл. 333 от КТ точки.

С писмо № 92-00-967/26.06.2025 г. до председателя на С. на К. П.“, гр. К. и с писмо № 92-00-968/26.06.2025 г. до областния координатор на Р. на К., гр. К., •••• на О. е изискал отговори от синдикални организации във връзка с чл. 333, ал. 3 от КТ.

От получените отговори с изх. № 41/30.06.2025 г. на С. на К. „П.“ и изх. № 32/30.06.2025 г. на Р. на К., гр. К., е установено, че М. С. А. не членува в браншови и регионални структури на синдикални организации в страната.

С писмо изх. № 32-00-165/26.06.2025 г. •••• на О. е изискал становище от РЗИ дали М. С. А. страда от заболявания, попадащи в Наредба № 5/20.02.1987 за болестите, при които работниците имат особена закрила по чл. 333, ал.1 от КТ. В отговор на запитването е представено писмо вх. № 32-00- 165/1//26.06.2025 г., чрез председателя на ТЕЛК д-р А. Ч, с което е отговорено, че М. А. няма издадено решение от ТЕЛК и няма данни същата да страна от болест в Наредба № 20.02.1987 год. за болестите, при което работниците, боледуващи от тях имат специална закрила съгласно чл. 333, ал .1 от КТ.

С искане изх. № 24-00-1093/30.06.2025 г. •••• на О. е поискал становище за издаване на разрешение или отказ за уволнение спрямо М. А..

С Писмо вх. № 24-00-1120 /02.07.2025 г. Дирекция „Инспекция по труда“ - К. дала становище, че М. С. А. няма качеството на лице, което се ползва от специална закрила при уволнение съгласно разпоредбата на чл. 333 от КТ, поради което не разполага с нормативни правомощия да се произнесе по искането за прекратяване трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ.

Не е спорно също и се установява по делото, че със заповед № 1254/18.09.2024 г. на •••• на О., влязла в сила, на основание чл. 192, ал. 1 във връзка с чл. 187, т. 10 и чл. 188, т. 2 от КТ, на ищцата М. А. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Наказанието е наложено на основание Одитен доклад № •••••••., изготвен от Е.А. - ръководител на звено „Вътрешен одит“ към О. при О., за периода от 01.01.2022 г. до 30.06.2024 г.

От гореизложеното се установява, че дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено с мотивирана писмена заповед на •••• на О., в която са посочени нарушителят, нарушенията и кога са извършени, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага, с което е спазена разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ. В настоящия случай заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана, като в същата подробно се съдържат констатациите на длъжностното лице, извършило проверка на дейността на О. "О." към О., обективирани в Одитен доклад № ••••••• г., и на комисията, извършила проверката, отразени в констативен протокол от 29.05.2025 г., за допуснати от въззивницата нарушения на трудовата дисциплина, както и датите, респективно – периода на извършването им. Спазен е и срока за налагане на дисциплинарното наказание, установен в чл. 194, ал 1 от КТ – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението. В тази връзка, неоснователен е довода на ищцата за не спазен срок за налагане на дисциплинарното наказание, предвид обстоятелството, че Одитен доклад № ••••••••• г. е получен от •••• на О. на 24.04.2025 г., а атакуваната заповед е издадена на 07.07.2025 г., т.е. повече от два месеца от откриване на нарушението. Това е така, тъй като съгласно чл. 194, ал. 3 от КТ, срока по ал. 1 (не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението) не тече през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. В тази връзка, видно от доказателствата по делото, въззивницата М. А. (ищца в първоинстанционното производство) е ползвала платен отпуск на 08.05.2025 г., 23.05.2025 г., 06.06.2025 г. и от 09.06.2025 г. до 20.06.2025 г. включително, или общо 15 дни, при което двумесечния срок за налагане на дисциплинарното наказание не е изтекъл към 07.07.2025 г., когато е издадена оспорената заповед.

Във връзка с възложения и изготвен Одитен доклад № •••••••., в който се съдържат констатации за допуснати нарушения на трудовата дисциплина от страна на въззивницата, във въззивната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на същия (както и на предходния Одитен доклад № •••••••••.), поради нарушение на чл. 3, ал. 1 и 2 и чл. 31, ал. 1 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Тук на първо място следва да се посочи, че такива доводи не са релевирани от ищцата в исковата молба. Независимо от това, посочените разпоредби от ЗВОПС не обуславят по никакъв начин незаконосъобразност на съставения одит от ръководителя на звено Вътрешен одит в О., поради което доводите в тази насока във въззивната жалба са неоснователни.

С оглед така констатираните и посочени в атакуваната заповед нарушения, въззивният съд намира извършването на част от тях за недоказано. Така, в заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение и в цитирания по-горе Одитен доклад е посочено следното нарушение от страна на служителя М. А. – некоректно изготвяне на разписание на длъжностите и щатното разписание на предприятието в нарушение на чл. 15 от Правилника за устройството и дейността на О. "О." К.. Посочено е, че изготвената от въззивницата за утвърждаване структура на предприятието не съответства на структурата на О. „О.“, разписана в чл. 15 от Правилника, както и че е налице несъответствие в числеността на длъжностите и длъжностното наименование в Поименното щатно разписание на Предприятието. От така направената констатация не става ясно в какво точно се изразява несъответствието в числеността на длъжностите и длъжностното наименование, респективно – в какво точно се изразява нарушението. Не установява такова несъответствие отбелязаното от длъжностното лице обстоятелство, че длъжности като ••••••, ••••••• и ••••••• са от важно значение за дейността на предприятието, а са незаети. Освен това, от представеното по делото длъжностно разписание на О. "О." към О. от 01.01.2025 г. се установява, че същото е съгласувано с началник отдел „••••••“ и ••••••••• и ••••••••• – •••• на на О., които са го подписали и е одобрено (утвърдено) изрично от •••• на о.

Не се установява по делото и констатираното в констативния протокол от 29.05.2025 г. нарушение: незаконосъобразно водене на книга на заповеди в О. "О.", не е прошнурована и прономерована, в съответните редове липсва наименованието „заповед“, липсват екземпляри от самите заповеди, подредени по хронология и година. Напротив, видно от цитирания констативен протокол от 29.05.2025 г., в т. 4 от същия комисията е констатирала единствено, че е представена книга за заповеди на О. "О.", започната на 01.01.2023 г., актуална към май 2025 г.

Относно констатираното в констативния протокол от 29.05.2025 г. нарушение, изразяващо се в липса на регистър на договорите, сключени от О. "О." с физически и юридически лица, следва да се посочи, че по делото не се установява изрично регламентирано задължение на ••••• на О. "О.", за водене на такъв регистър.

Относно констатираното в констативния протокол от 29.05.2025 г. нарушение, изразяващо се в липса на актуални длъжностни характеристики, по делото не се установява в какво точно се изразява приетото от работодателя нарушение, поради което същото следва да се приеме за недоказано.

Останалите нарушения, посочени подробно в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, се потвърждават от събраните по делото доказателства, в това число от съставените – Одитен доклад № ••••••• г. и констативен протокол от 29.05.2025 г., от разпитаните по делото свидетели, както и частично от обясненията на самата ищца, дадени по повод производството за налагане на дисциплинарно наказание. Така в изисканите и дадени обяснения ищцата (въззивница в настоящото производство) не оспорва: 1.) сключването на договори за благоустрояване на •••••, с което е допуснала констатираното в одитния доклад нарушение – непредприемане на действия до 30.09.2024 г. за временно спиране на дейността по благоустрояване на ••••••, поради неактуализирани номенклатура и цени на услугите, извършвани в предприятието, 2.) констатациите за сключени граждански договори с лицата Л. М., В. Щ. и И. И., с което е продължила практиката да се сключват граждански договори с лица за извършване на работа, вменена им като задължение на заеманите длъжности, както и от външни за предприятието лица, с което неоснователно са били начислени суми – 150 лева на Л. И. М. по договор за извършване на определена работа на 01.11.2024 г., 350 лева на В. С. Щ. по Договор за извършване на определена работа на 01.11.2024 г. и 356 лева на И. Б. И. по Договор за извършване на определена работа на 01.11.2024 г. Впрочем, в дадените обяснения вх. № 93- 00-473-1/25.06.2025 г. за сключения с В. Щ. граждански договор ищцата сочи, че колежката й я помолила, тъй като е със запор на заплатата и всичко над минималната сума й се прибира, ако не е проблем, да й ги изплати като граждански договор за да може да ги ползва, 3.) констатациите че горепосочените договори са подписани само от нея като ••••• на предприятието без подпис на счетоводител – в обясненията си ищцата сочи, че от януари 2025 г. всички граждански договори са с два подписа – нейния и на главния счетоводител, 4.) констатациите за изплатени допълнителни възнаграждения на трима служители (С. О. И. - 50 лева, Е. А. Ф. - 50 лева и М. М. С. - 50 лева), както и за разпределени със Заповед № 151/18.12.2024 г. средства за допълнително материално стимулиране на служители (19 на брой в общ размер на 5 750 лева), в това число и самата ищца, с което е допуснала констатираните в одитния доклад нарушения –липса на осъществен ефективен вътрешен контрол и нарушение на т.3.1 от Раздел III Основни задължения, на т.5.2 от Раздел V Отговорности, свързани с организацията на работата, управление на персонала и ресурсите от Длъжностна характеристика в сила до 22.01.2025 г. и т.5.2 от Раздел 5 Преки задължения от Длъжностна характеристика, в сила от 23.01.2025 г., което се квалифицира като нарушение на чл. 14, т. 1 и т. 8 от Правилника за устройство и дейността на предприятието, както и нарушение на чл. 13, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 3 ЗФУКПС, поради съществуването на незаконосъобразни и нецелесъобразни разходи и вземане на решения без да се прилагат изискванията на приложимата вътрешно нормативна и законова уредба и липса на нормативна гаранция за спазването й, предвид че работодател на •••••а на О. "О." е •••• на О., а във Вътрешните правила за работна заплата на предприятието липсват разписани такива по отношение на ДМС, 5.) констатацията за неиздаване на заповед ••••стване при отсъствие на ••••• на предприятието за посочен период – в обясненията, както и във въззивната жалба, се поддържа, че не е било необходимо за тези кратки срокове въззивницата да назначава ••••стник на себе си. Изложеното противоречи и е в нарушение на чл. 14, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на О. "О." към О., съгласно който функциите на •••••а в негово отсъствие се изпълняват от определен от него със заповед служител, за всеки конкретен случай и за срока на отсъствието му, като за ••••стването се уведомява •••• на О.

Впрочем, относно останалите констатирани и допуснати от ищцата нарушения на трудовата дисциплина, извън горепосочените, които въззивната инстанция приема за недоказани, първоинстанционният съд е изложил изключително подробни мотиви, които се възприемат изцяло от въззивния съд и на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към тях.

Що се касае до релевираните във въззивната жалба доводи, че уволнението на ищцата със заповед № 1100/07.07.2025 г. на •••• на О. е резултат от репресивни действия на работодателя, а не от реални дисциплинарни нарушения, както и че е налице злоупотреба с власт от страна на работодателя, тенденциозно отношение и предубеденост, с което е нарушено правото й на труд по чл. 8 от КТ, то същите не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Напротив, установи се, че е била възложена проверка на дейността на О. "О." към О. за периода от 01.07.2024 г. до 23.04.2025 г., както и е била назначена комисия, която да извърши контрол по отношение изпълнението на задълженията на •••••а на О. "О." във връзка с организиране, ръководство, контрол и координиране на цялостната дейност на общинското предприятие, в резултат на което са констатирани допуснати и извършени от въззивницата нарушения, обективирани в съставените – одитен доклад и констативен протокол. Установи се също така, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изискал от въззивницата (ищца в първоинстанционното производство) и получил от нея писмени обяснения за констатираните нарушения, с което е спазена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ. Дисциплинарното наказание е наложено въз основа на установени при възложените проверки реални нарушения на трудовата дисциплина. В тази връзка, доказателства в подкрепа на твърденията на въззивницата за репресивни действия на работодателя, злоупотреба с власт, тенденциозно отношение и предубеденост, с което е нарушено правото й на труд по чл. 8 от КТ, по делото не са събрани.

Ирелевантен е довода във въззивната жалба за дискриминация по етнически и религиозен признак в нарушение на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, доколкото такъв не е релевиран в исковата молба от ищцата. Освен това, същият е и недоказан по делото.

Ирелевантни са и доводите във въззивната жалба за незаконосъобразност на Заповед № 1254/18.09.2024 г. на •••• на О., с която на въззивницата е наложено наказание „предупреждение за уволнение“, доколкото същата не е предмет на настоящото производство и е влязла в сила.

Предвид така допуснатите и извършени от въззивницата множество нарушения, съставляващи по отделно съществени нарушения на трудовата дисциплина, тяхната значимост с оглед последиците от допуснатите нарушения, които влияят върху дейността на работодателя и са довели до неправомерно и незаконосъобразно разходване на финансови средства на О., характера на изпълняваната работа и субективното отношение на ищцата – същата е безкритична и не изразява осъзнаване на тежестта на нарушенията, видно от дадените по делото обяснения, както и с оглед обстоятелството, че ищцата е била наказана с дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, въззивният съд намира, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ съответства на тежестта на нарушението.

Ето защо, предявения от М. С. А., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, за признаване за незаконно отмяна на уволнението, обективирано в Заповед №100/11.07.2025 г. •••• на О., е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне. Предвид неоснователността на този иск, неоснователни са и предявените кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на ответника да заплати на ищцата шест брутни заплати, равняващи се на сума в размер 22 502.80 лева,

представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконосъобразното уволнение за срок от шест месеца, считано от 07.07.2025 г.

Предвид изложеното, като е приел горното и е отхвърлил така предявените искове, районният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, разноски за въззиваемия – О., не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени във въззивното производство.

Водим от изложеното, съдът