Определение № 60754 от 04.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2127/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Фокс Лазер“ ЕООД, чрез адв. П. С., срещу въззивно решение № 261023 от 16.02.2021 г. по в. гр. д. № 1208/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение № 235561/07.10.2019 г. по гр. д. № 14025/2019 г. на Софийски районен съд в частта му, с която: 1/ са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване за незаконно и отменяне на наложеното на Н. Г. Н. със заповед № 13/13.02.2019 г. на „Фокс Лазер“ ЕООД дисциплинарно наказание „уволнение“; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на уволнения служител на заеманата в предприятието на ответника „Фокс Лазер“ ЕООД длъжност „инженер конструктор“; чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ (неправилно квалифициран като иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ) – за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради извършеното уволнение в периода от 15.02.2019 г. до 15.07.2019 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане – за сумата 8665,72 лв. от целия предявен размер от 11 555 лв.; чл. 224, ал. 1 КТ – за заплащане на сумата от 823 лв. за шест дни неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. и 2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ (с правилна правна квалификация на претенцията в частта за периода 28.01.2018 г. – 15.02.2019 г. и за сумата от 2208,43 лв. по чл. 213, ал. 2 КТ) – за заплащане на сумата от 3572,35 лв., представляваща неплатено възнаграждение за м. януари и февруари 2019 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 2/ са отхвърлени предявените от Фокс Лазер“ ЕООД срещу Н. Г. Н. насрещни искове с правно основание чл. 203, ал. 1 КТ във вр. с чл. 205, ал. 1 КТ във вр. с чл. 210, ал. 3 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на суми по 1432,96 лв. и 3786,84 лв. за стойността на увредени от некачественото изпълнение на служителя и възстановени детайли за сметка на дружеството, както и за сумата от 5197,77 лв. – обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудов договор по искане на Н. Г. Н. от 12.12.2018 г. Въззивното решение в частта, с която като краен резултат искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ е отхвърлен за разликата над 8665,72 лв. до целия предявен размер от 11 555 лв., е извън предмета на касационната жалба и е влязло в сила. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна, евентуално – за връщане на делото за ново разглеждане. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса: „Следва ли кумулативно да бъдат доказани всички нарушения на трудовата дисциплина, описани в заповедта за уволнение, за да се приеме, че е налице системно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ“? Твърди се противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, а именно: Решение № 9 от 13.05.2011 г. по гр. д. № 166/2010 т. на ВКС, ІІІ г.о.; Решение № 177/17.03.2010 г. по гр. д. № 3469/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о.; Решение № 246/18.01.2021 г. по гр.д. № 1156/2020 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 401/21.01.2013 г. по гр.д. № 313/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о.; Решение № 730/05.10.2009 г. по гр. д. № 3466/2008 г. на ВКС, І г.о.; Решение № 124/23.06.2020 г. по гр. д. № 3709/2019 г. на ВКС, ІV г.о. Ответната страна Н. Г. Н., чрез адв. В. Танков, изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба в частта, насочена против въззивното решение в частта на произнасянето по претенциите по чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ, чл.213 КТ и чл. 203, ал. 1 КТ във вр. с чл. 205, ал. 1 КТ във вр. с чл. 210, ал. 3 КТ е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК всеки от предявените искове е с цена под 5000 лв. Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до или равна на 5000 лева по граждански дела. С оглед изложеното касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане, а производството в същата част да се прекрати. Следва да се посочи и че поставеният от касатора правен въпрос е неотносим към произнасянето на съда по тези искове. В останалата част касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищецът е предявил искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са били в трудово правоотношение за длъжността „инженер конструктор“ със срок на предизвестието за прекратяване на трудовия договор от 90 дни. С молба от 12.12.2018 г. Н. Н. е поискал да бъде освободен от заеманата длъжност по реда на чл. 325 КТ, считано от 12.03.2019 г., а при неуважаване на молбата му същата да се счита за предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ. С покани от 25.01.2019 г., 29.01.2019 г., 30.01.2019 г. и 31.01.2019 г. работодателят е поискал от ищеца обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ във връзка с няколко извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, 4, 7, 8 и 10 КТ в различни периоди на м. декември 2018 г. и м. януари 2019 г. С обяснения от 29.01.2019 г. и 31.01.2019 г. Н. Н. е отрекъл извършването на нарушенията, като с имейл 29.01.2019 г. е поискал да се осигури достъп до работното му място. Със заповед № 13/13.02.2019 г. на управителя на „Фокс Лазер“ ЕООД Н. Н. е уволнен поради нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1, 3, 4, 7, 8, 10 КТ. В мотивите на заповедта е посочено, че с докладни записки на служители на длъжност „директор производство“ и „мениджър проекти“ са установени редица нарушения от страна на ищеца – злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието в периода 03.12.-12.12.2018 г., лоша комуникация с клиенти, отказ за съдействие на колегите във връзка с водени от служителя проекти, неизпълнение на възложената работа, неспазване на технически и технологични правила за работа, произвеждане на некачествена продукция за периода от 02.04.2018 г. до 23.07.2018 г., неявяване на работа от 28.01.2019 г. до датата на издаване на заповедта без уважителна причина. С две заповеди от 31.01.2019 г., в изпълнение на условията на чл. 210, ал. 1 и 2 КТ, е определен размер на ограничена имуществена отговорност на Н. Н. за причинени вреди на „Фокс Лазер“ ЕООД при изпълнение на работата му, срещу които ищецът е възразил писмено на 27.02.2019 г. Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза за размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца и начисленото му обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Представена е справка от НАП, според която след уволнението Н. Н. е започнал работа в „Б.“ ЕООД на 25.04.2019 г. По делото са събрани свидетелски показания за изясняване поведението на ищеца в работна среда, работата му по отделни проекти, осъществяването на достъпа му до работното помещение. Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарно наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се описват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Приел е, че в процесната заповед не са налице част от тези реквизити по отношение на нарушенията по чл. 187, ал. 1, т. 3, 4, 8 и 10 КТ – липсва конкретизация така, че работникът да може да упражни адекватно правото си на защита и да се извърши преценка за законосъобразността на заповедта. Според съда, дори нарушенията на трудовата дисциплина да са достатъчно ясно описани, по делото не се установява ищецът да ги е извършил. Този извод се прави въз основа на свидетелските показания, които според съда установяват, че ищецът се е справял добре с работата си, бил е в добри отношения с останалите служители, явил се е на работа на 28.01.2019 г. и през следващите дни, но не е бил допуснат до работното си място.Счел е за недоказано и това ищецът да е произвел некачествена продукция. Поради тези съображения са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Относно претендираните обезщетения за незаконно уволнение съдът, въз основа на събраните доказателства и изявлението за новонастъпило обстоятелство – сключване на трудов договор, е коригирал дадената правна квалификация и е присъдил сума съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза. По претендираното заплащане на трудово възнаграждение въззивният състав е приел, че за периода 28.01.2019 г. – 15.02.2019 г. правилната правна квалификация е по чл. 213, ал. 2 КТ, а за периода 01.01.2019 г. – 27.01.2019 г. искът е по чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ, като е приел за основателни претенциите за двата периода. Предявените от „Фокс Лазер“ ЕООД насрещни искове са отхвърлени като неоснователни и за тях е препратено към мотивите на първоинстанционния съд. При тези решаващи мотиви на въззивния съд не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Поставеният от касатора въпрос е неотносим към решаващите изводи на съда. За да приеме уволнението за незаконно, въззивният състав е счел, че заповедта за уволнение не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ – същата не е достатъчно мотивирана, тъй като твърдените нарушения на трудовата дисциплина не са конкретизирани в степен, позволяваща на работника да упражни правото си на защита. В тази връзка съдът е изложил съображения по всяко от посочените в заповедта нарушения по чл. 187, ал. 1 КТ. Признакът „системност“ на нарушенията не е обсъждан нито от първата, нито от втората инстанция и не е обусловил преценката, че уволнението е незаконно, а и спорът между страните не е съсредоточен върху наличието или отсъствието му. Само в допълнение към основните си мотиви въззивният съд се е произнесъл по това, че извършването на твърдените нарушения по чл. 187, ал. 1 КТ не се установява от събраните по делото доказателства. Този извод е направен след анализ на изслушаните свидетелски показания и налага преценка за обоснованост на обжалваното решение и обсъждане на доказателствения материал, която не може да се извърши в настоящата фаза на касационното производство. При отсъствие на общо основание съдът не дължи произнасяне по въпроса налице ли е или не поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК в тази връзка. Само за пълнота следва да се посочи, че касаторът изобщо не обосновава допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. В случая касаторът не излага доводи в такава насока и не обосновава защо счита, че произнасянето на касационната инстанция ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение. Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват. Ответникът по жалбата е поискал разноски в размер на 450 лв. за адвокатско възнаграждение, чието плащане по банков път е доказано с представения платежен документ, поради което следва да му бъдат присъдени. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,